Постинг
15.01.2008 16:12 -
Стивън Хокинг - Фауст на нашето време 2
Разцеплението на науката отразява цялостния процес на разпад на човечеството. Това явление се наблюдава още от древността и ако трябва да сме точни от прехода от Матриархат към Патриархат.
От момента когато мъжкото начало става водещо за хората, човечеството върви към упадък. Това за щастие не е нещо изключително, а е период от развитието ни като цяло и е свързан с космически закономерности, отвъд разбирането на хората. това изпитание има за цел да ни докаже неша, които преди (в началото на времето) са били ясни за всички, но постепенно са били забравени и пренебрегнати.
Не е трудно да направимсправка и да разберем, че първоначално хората са почитали "Майката" (женското начало) и свързаните с това черти в човека като интуиция, съзерцание и състрадание. От момента, в който мъжкото начало взима превес и логиката и прецизността стават доминиращи се наблюдава и това специализиране и разцепление в човека.
Изучавайки историята на човечеството ние наблюдаваме как постепенно започват да се разделят неразривно свързани до тогава концепции, каквито са материята и духа, науката и изкуството, субективното и обективното, човек от човека. От своя страна науката сама за себе си се раздела на все по-дреби части, а същото важи и за изкуството и т.н.
Дори и духовните учения поемат по този път, въпреки, че в същността си те би трябвало да подтикват човека към толерантност и хармония, а не към разкол. Непростимо е, че представители на различни духовни школи се конфронтират, повеждайки по този начин и хората вървящи след тях.
Човекът по същината си е средище на микрото и макрото и неговата мисия е да изгради баланс мажду противоположностите в света, а не да ги задълбочава. трагедията на нашето време е, че ние не сме пълноценни личности по простата причина, че все още наричаме нещата правилни и грешни. Не е възможно във Вселена, създадена от всемогъщ и съвършен Бог, да има грешка. Грешката е само в нас самите и в начина, по който съдим. Грешката е в самото съдене! "Който няма грехове, нека пръв хвърли камъка!".
От момента когато мъжкото начало става водещо за хората, човечеството върви към упадък. Това за щастие не е нещо изключително, а е период от развитието ни като цяло и е свързан с космически закономерности, отвъд разбирането на хората. това изпитание има за цел да ни докаже неша, които преди (в началото на времето) са били ясни за всички, но постепенно са били забравени и пренебрегнати.
Не е трудно да направимсправка и да разберем, че първоначално хората са почитали "Майката" (женското начало) и свързаните с това черти в човека като интуиция, съзерцание и състрадание. От момента, в който мъжкото начало взима превес и логиката и прецизността стават доминиращи се наблюдава и това специализиране и разцепление в човека.
Изучавайки историята на човечеството ние наблюдаваме как постепенно започват да се разделят неразривно свързани до тогава концепции, каквито са материята и духа, науката и изкуството, субективното и обективното, човек от човека. От своя страна науката сама за себе си се раздела на все по-дреби части, а същото важи и за изкуството и т.н.
Дори и духовните учения поемат по този път, въпреки, че в същността си те би трябвало да подтикват човека към толерантност и хармония, а не към разкол. Непростимо е, че представители на различни духовни школи се конфронтират, повеждайки по този начин и хората вървящи след тях.
Човекът по същината си е средище на микрото и макрото и неговата мисия е да изгради баланс мажду противоположностите в света, а не да ги задълбочава. трагедията на нашето време е, че ние не сме пълноценни личности по простата причина, че все още наричаме нещата правилни и грешни. Не е възможно във Вселена, създадена от всемогъщ и съвършен Бог, да има грешка. Грешката е само в нас самите и в начина, по който съдим. Грешката е в самото съдене! "Който няма грехове, нека пръв хвърли камъка!".
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 20
Архив
